185 години от рождението на Любен Каравелов, български писател и националреволюционер, и 140 години от смъртта му (21 януари 1879) /1834-1879/. През 1861 г. съставя първия си програмен документ, в който обосновава идеята за освобождение на България чрез революционни средства и в "братски съюз" с останалите южнославянски народи. През февруари 1867 г. се установява в Белград като дописник на руските вестници "Голос" и "Московские новости". През м. октомври 1869 г. заедно с Васил Левски и други емигранти основава Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ . Редактира печатния орган на БРЦК - в. "Свобода", от 19 ноември 1869 г., когато излиза първият му брой. Изготвя първите програмни документи на БРЦК - "Програма на БРЦК" (1870) и "Български глас" (1870). Председател на БРЦК (май 1872-1875). Издава в. Независимост" (1973-1974), а от 1975 г. - сп. "Знание". Класик на българската възрожденска литература. Автор е на десетки повести и стихотворения - "Памятники народного быта болгар" (1861), "Българи от старо време" (1867 на руски, 1872 на български), "Крива ли е съдбата" (1868), "Хаджи Ничо" (1870), "Неда" (1872), "Тука му е краят" (1873-1874), "Маминото детенце" (1874), "Децата не приличат на бащите си" (1876-1878) и др.