435 години от влизането в сила на Григорианския календар.

На 24 февруари 1582 г. папа Григорий ХIII издава була "Интер грависсимос", според която датите се преместват с 10 дни напред и денят след 4 октомври 1582 г. четвъртък се приема не за 5 а за 15 октомври 1582 г. След издаването на булата папа Григорий ХIII създава комисия, ръководена от професора по астрология Игнаций Данти, която одобрява проекта на преподавателя по медицина в университета на гр. Перуджа Луиджи Лилио за нов календар. Календарът е въведен на 4 октомври 1582 г. и е наречен по-късно Григориански. Той заменя Юлианския календар, който за 400 години избързва с 3 дни. За да се избегнат нови грешки се решава от всеки 400 години да се изваждат 3 дни. С промяната в календара се поправя грешката, натрупана от времето на Никейския събор и пролетното равноденствие отново става на 21 март. Първите страни, приели Григорианския календар са Италия, Испания, Португалия, Полша, където след 4 октомври 1582 г. по стар стил, следващия ден ставал 15 октомври по нов стил. В България Законът за въвеждане на Григорианския календар е приет на 14 март 1916 г. и обнародван на 21 март 1916 г., като календарът се въвежда от 1 април 1916 г. с дата 14 април 1916 г. като начало на новото времеброене. Денят 31 март остава последен ден, броен по Юлианския календар.