На този ден се чества паметта на свети Йоан - последният старозаветен пророк, кръстителят на Иисус. Наречен е още "предтеча", защото предрича идването на Христос на земята.

Йоан се ражда половин година преди Иисус Христос. Неговите родители били на преклонна възраст, когато на баща му Закария се явил архангел Гавраил и му възвестил радостната вест, че жена му Елизавета е заченала техния първороден син. Йоан започнал да проповядва през 29 г. от н.е., когато навършил 30 години. Главната задача на неговия живот била да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Едва 34-годишен Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото за човек. Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнство на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: "Покайте се, защото се приближава царството небесно".

В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предишния ден - св. Богоявление (Йордановден), вода. Периодът на т. нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството.