205 години от рождението на Иларион Макариополски (светско име Стоян Стоянов Михайловски), български църковен деец, един от водачите на църковно-националната борба /1812-1875/.

Приема монашеството в Хилендарския манастир на Света гора през 1832 г. От 1841 г. се установява в Цариград, където активно участва в църковно-националното движение на българите. Заради тази си дейност е заточван на два пъти - през 1845-1850 и през 1861-1864 г. През 1858 г. е ръкоположен за епископ и избран за предстоятел на Българската църква в Цариград. На тържествената великденска литургия на 3 април 1860 г. не споменава цариградския патриарх, с което дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с гръцката църковна зависимост и върховенството на Цариград. След учредяването на Българската екзархия (1870) е избран във Временния екзархийски съвет и е член на първия български Св. Синод. Търновски митрополит (25 май 1872- 4 юни 1875). През 1874 г. полага основите на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) в манастира "Св. св. Петър и Павел" край Лясковец.

Погребан е в двора на българската църква "Св. Стефан" в Цариград.