Официален празник. За официален празник е обявен с Решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г. След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт население започва движение за обединяване на разпокъсаната земя. През 1880 г. е създаден Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), за да осъществи обединението на Княжество България с Източна Румелия. Учредяват се и комитети "Съединение". През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който отчитайки реалностите, взима решение Съединението да стане под скиптъра на княз Александър I.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), майор Данаил Николаев и др. Арестуван е областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България Георги Странски. На 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885-5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Турция подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885).