Преображение Господне се чества от първите векове на християнството като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя. Според Библията на този ден Исус Христос доказва на учениците си Петър, Яков и Йоан своя божествен произход.Когато Исус Христос проповядвал сред хората, мнозина проявявали съмнение в неговата божествена същност. Дори сред учениците му имало такива, които трудно приемали учението му за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот. За да укрепи вярата на учениците, Исус се изкачил заедно с тримата свои ученици Петър, Яков и Йоан на Таворската планина. След вглъбена молитва, Исус изведнъж се преобразил - лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. В деня на Преображение Господне вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба. В литургията на българските православни храмове се прибавя специален тропар (молитвено песнопение) - "Освещаване на гроздето". Този ден се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикади от свещеника в църквата. Според старо народно поверие, в нощта срещу Преображение небето се отваря и пред небесната врата застава Господ. Този, който успеел само да го зърне, бил щастлив и това, което си е пожелал - се сбъдва.

Според народните вярвания от Преображение Господне времето се преобръща - върви към есента и студа. Слънцето започва да губи силата си, денят намалява, нощите стават студени, охлаждат се водите на реките и изворите.