Отбелязва се от 1999 г. със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 38-ото Народно събрание на 6 май 1998 г. На този ден по традиция се освещават бойните знамена на Българската армия. За първи път 6 май се отбелязва като празник на Българската армия, утвърден за Ден на храбростта с указ 5 от 9 януари 1880 г. на княз Александър I, като церемонията е включвала панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена "За храброст" (учреден с указ 1 от 1 януари 1880 г. на княз Александър I) и ограничени военни паради. До 1919 г. освен 6 май - Ден на храбростта, се е отбелязвал и Ден на бойната прослава на 27 ноември в чест на победата на Българската армия в Сръбско-българската война (1885). Тъй като на 27 ноември 1919 г. България е принудена да подпише Ньойския договор Денят на бойната прослава не се е отбелязвал през 20-те години на 20 в. От 1926 г. Денят на храбростта (6 май) и Денят на бойната прослава (27 ноември) се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на св. Георги Победоносец (6 май). През 1931 г.

Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на Българската армия, който се отбелязва до 1953 г., когато с Постановление 129 на Министерския съвет от с.г. 23 септември е опреден за Ден на Българската народна армия (годишнина от началото на септемврийските бунтове през 1923 г.). С Постановление 100 на Министерския съвет от 30 май 1991 г. 23 август е определен за Празник на Българската армия в чест на победата (1877) на Българското опълчение на връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). С Постановление 15 на Министерският съвет от 27 януари 1993 г. до 1998 г. 6 май се отбелязва като Празник на Българската армия.