Християнският великомъченик Георги Победеносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан /284-305/. Постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен на 23 април 306 г. Погребан е в палестинския гр. Лида (дн. Лод, Израел). Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник. Едно от чудесата извършени от св. Георги, и заради което често е изобразяван на иконите като конник убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит (дн. Бейрут), недалеч от гр.Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на змееборец в християнството, поради което е обявен за светец - воин, покровител на войската.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън и др. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година, завършваща на Димитровден. Св. Георги традиционно е схващан като покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. На този ден се прави курбан в чест на светеца, пече се агне; всички се събират на празнична трапеза с песни, музика и танци.