СЪБИТИЯКУЛТУРЕН АФИШ

6 Апр

Разпети Петък

Велики петък или Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която е поставен огромен камък, а входът се пази от охрана. На този ден в храмовете не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършва богослужение, наречено Царските часове. На вечерня в храма песнопенията са посветени на страданията, смъртта и погребението на Христос. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб на Христос, украсен с цветя, а на престола се поставя плащаницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител.

Според канона молещите се пристъпват към "издигнатия гроб", покланят се на Плащаницата, целуват последователно Христовото тяло, Евангелието и после Кръста и полагат цветята, които носят. Минаването под плащаница на Разпети петък е вид символично погребване на човешките грехове, които Христос изкупува със смъртта си. Затова през целия ден хората минават под издигнатото място като израз на преклонението, смирението и скръбта на вярващите пред гроба на Христос, но също така и на благодарност за изкуплението, което им е дарил. По време на богослужението от олтара се понася плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. След като се изнесе плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът я полага в "гроба" в центъра на храма. Поклонението пред нея продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.

На този ден от Страстната седмица постът в православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). Според народните предания на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа. 

Св. Методий е основоположник на българския книжовен език. Заедно с брат си Константин-Кирил Философ създава най-старата славянска азбука - глаголицата, с която се слага началото на просветителското и книжовното дело в България. Те превеждат от гръцки на старобългарски език някои от необходимите за богослужение книги: т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. В Моравия светите братя учат народа на достъпен славянски език и това продължава до смъртта на св. Кирил в Рим през 869 г. Методий продължава делото на брат си. Същата година той е ръкоположен за архиепископ във Велеград - столицата на Великоморавия, където остава на тази длъжност до смъртта си на 6 април 885 г. и там е погребан. Братята Кирил и Методий са обявени за светци още през средните векове и от православната, и от католическата църква, а на 31 декември 1980 г. папа Йоан Павел II ги обявява за покровители на Европа наред със св. Бенедикт.



Църковни


Пон
Вт
Ср
Чет
Пет
Съб
Нед

Отиди на днес

Културен афиш