30 години от смъртта на проф. Константин Илиев, български диригент, композитор и музикален педагог /1924-1988/. Диригент на балета на Софийската опера (1948-1949). Основател на Държавния симфоничен оркестър в Русе (1947) и негов главен диригент (1950-1952). Главен диригент на Варненския симфоничен оркестър (1952-1956). Диригент и главен диригент на Софийската филхармония (от 1956 г. с прекъсвания). Преподавател по оркестрово дирижиране в БДК (от 1967). Има многобройни записи в Българското национално радио, "Балкантон" и в чужди радиостанции. Автор е на пет симфонии, на кантатата "Септември 1923", на вокално-инструменталните творби "Похвално слово за Константин Философ, наричан Кирил" (1971) и "Поема за мъртвите, посветена на живи" (1972), на оперите "Боянският майстор" (1962) и "Еленово царство" (1971), на пиеси за инструментални ансамбли, на хорови творби и др. Лауреат на Димитровска награда (1951, 1959). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (22 май 1963), званието "Народен артист" (май 1971). Носител на "Награда на София" за 1965 г. първа степен (януари 1966), на орден "Народна република България" втора степен (март 1974), на специална награда на Съюза на българските композитори за 1983 г. (март 1984), на орден "Георги Димитров" (март 1984).