35 години от смъртта на Асен Попов /1895-1976/, български художник и сценограф. Известен е преди всичко с новаторството си в българския театрален декор. Той разрушава двумерната представа за рисувана сценография и прави някои от първите триизмерни произведения за българска сцена. От 1932 г. работи в Народния театър в София: Сценограф е на "Еленово царство" от Г. Райчев "Света Йоана" от Б. Шоу , "Хамлет" от Шекспир (1934 и 1942), "Най-важното" - от Н. И. Евреинов (1936), "Пред изгрев" ("Кара Та-,нас") от Ст. Савов (1936), "Златният кинжал" от П. Апел, по японския поет Изумо (1943), "Орлеанската дева" от Фридрих Шилер (1943). Сценограф е и на Народната опера, проявявайки живо чувство към музиката, на която търси изразителен сценографски еквивалент: "Момичето от Златния запад" от Пучини (1939), "Фиделио" от Лудвиг ван Бетховен (1941). "Орфей" от Глук (1942), "Отвличане от сарая " от Моцарт (1942), "Цигански барон " от Калман (1938). Сред сценографските оформления, създадени за оперетни постановки, с особени достойнства се отличава това към "Лизистрата" в театър "Одеон" (1940).