95 години от рождението на Павел Матев, български поет, писател, есеист и публицист /1924-2006/. Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951), редактор в Комитета за кинематография (1951-1956), заместник главен редактор на сп. "Пламък" (1956-1958; 1964-1965), главен редактор на сп. "Септември" (1964-12 март 1966). Секретар на Съюза на българските писатели (1958-1962). Председател на Комитета по културата и изкуството (12 март 1966-24 юни 1975). Депутат от 5-ото до 7-ото Народно събрание (1966-1981). Председател на Славянския комитет в България (4 юли 1977-7 септември 1982), на Съюза на българските писатели (11 март 1989-6 февруари 1990) и на Комитета за българите в чужбина (7 септември 1982-8 март 1990). Автор е на десетки стихосбирки, сред които "В строя" (1951), "Време, родина, любов" (1962), "Чайките почиват на вълните" (1965; 1967), "Натрупани мълчания" (1973; 1974; 1981), "Рани и слънца. Избр. стихотворения" (1978), "Ти сън ли си. Любовна лирика" (1989) и др. Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (май 1967) и "Народен деятел на културата" (май 1971). Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966). Носител на орден "Стара планина" първа степен (май 2005), на орден "Георги Димитров" (декември 1974). Почетен гражданин на Чирпан (15 януари 2000). Носител на Голямата награда от конкурса "Златният ланец" на в. "Труд" за цялостното му поетично творчество (декември 2001) и др.