1005 години от смъртта на Самуил, български цар /неизв-1014/. Провъзгласен е за цар през 997 г. и управлява до смъртта си.

Той е първият владетел от династията на комитопулите (така са наречени синовете на българския болярин комит Никола - управител на комитат /област/ Средец). Цар Самуил води дългогодишни битки с Византия, като успява да удържи атаките на византийския император Василий II и печели редица битки. През 986 г. цар Самуил разгромява в прохода Траянови врата при Щипон (дн. Ихтиман) нахлулите в България византийски войски, като унищожава почти цялата византийска армия, а самият Василий II едва успява да се спаси. Това е най-голямото поражение, което византийският император претърпява в походите си за покоряване на България, от византийска власт е освободена Източна България. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото царуване на Самуил. На 29 юли 1014 г.в сражение между българските и византийските войски при с. Ключ в планината Беласица българските войски са разбити от Василий II и около 15 000 от тях са ослепени като на всеки 100 души е оставен по един едноок за водач. Те са изпратени в Охрид, където Самуил успява да се спаси, но при гледката на ослепената и разбита войска, той умира, непреживял трагедията. За своята жестокост император Василий получава прозвището "българоубиец".