110 години от смъртта на Васил Берон, български лекар, философ, книжовник и политик /1824-1909/. Сътрудничи на сп. "Български книжици" (1858-1862), в. "Българска пчела" (1863-1864), сп. "Духовни книжки за поучение на всяк християнин" (1864-1868), "Българин" (1977-1878) и на други периодични издания. Лекар в руска болница в Букурещ /Румъния/ (1853-1856). Лекар в Търново (1856-1864). Директор на Болградската гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" в Бесарабия /дн. Украйна/ (1864-1867). Градски лекар в Болград (1868-1872). Управител на градските училища и председател на черковната общност в Търново (1872-1900). Пръв директор на откритата с негова помощ мъжка гимназия "Св. Кирил" в Търново (1880). Депутат в Учредителното народно събрание (1879).От 1884 г. е редовен член на Българското книжовно дружество. Събира и публикува български народни песни, автор е на "Първа българско-френска граматика, с едно изложение на българското правописание" (1859), "Логика, първи път на български изложена" (1861), "Българо-френски буквар" (1865), "Археологически и исторически изследвания" (1886) и др.