Луи XIV (5 септември 1638 - 1 септември 1715) e крал на Франция и Навара от 1643 до 1715 година и е най-дълго управлявалият владетел във Франция. Дофинът Луи е от Бурбонската династия и става четиригодишен крал, но реално започва да управлява държавата през 1661 г., когато умира неговият пръв министър кардинал Джулио Мазарини. В историята Луи остава известен като „Кралят слънце“, наречен така заради блясъка на неговия двор, недостижим за нито един от предходните владетели. Той има за главна цел да превърне Франция в най-силната държава в Европа и води четири войни: Войната за Пфалцкото наследство, Третата холандска война, Войната на величествения алианс и Войната за испанското наследство. Продължава абсолютистката политика на кардиналите Ришельо и Мазарини и успешно завършва създаването на централизирана държава. Историци и политилози го определят като просветен деспот. Луи XIV е прототипът за абсолютен монарх. На него приписват изразът "Държавата - това съм аз", но според някои историци тези думи са мит. Съпругата на Луи XIV Мария Тереза умира през 1683 г. На 6 май 1682 г. Луи XIV официално премества двора си във Версай. Дворцовият живот се съсредоточава върху великолепието на кралското семейство и придворните и техния светски живот. По този начин благородниците могат да избират между това дали да се откажат от своето влияние или да зависят изцяло от субсидиите и подаръците на краля. Вместо да имат реална власт, те се състезават за честта кой да носи масичката за храна на краля или кой да го придружава към леглото му за сън. Луи XIV умира на 1 септември 1715 г., седмица преди своя 77 рожден ден. Почти всички деца на Луи от брака му с Мария Тереза умират като малки. Единствено големият му син дофина Луи, известен като "великия дофин", умира през 1711 г., оставяйки трима сина. Най-големият от тях, Бургундския херцог Луи, умира през следващата 1712 г. По този начин петгодишният втори син на херцога Луи наследява френския трон под името Луи XV. Един от най-важните министри на Луи XIV е Жан Батист Колбер. Колбер е човекът, който се грижи изцяло за финансите и икономиката на Франция. При неговото управление кралският доход бива утроен.