130 години от рождението на Жан Кокто, френски писател, драматург, режисьор и художник /1889-1963/. Автор е на поетичните сборници "Лампата на Аладин" (1908), "Лекомисленият принц" (1910), "Танцът на Софокъл" (1912), "Потомък" (1919), "Стихове" (1920), "Сватба на Айфеловата кула" (1921), "Речник" (1922), "Опера" (1927), "Алегория" (1941), "Леона" (1945), "Разпятие" (1946), "Гръцкият ритъм" (1951), на текстовете на балетните спектакли "Синият Господ" (1912), "Парад" (1917), на либретото на операта-оратория на Стравински "Едип цар" (1928), "Юношата и Смъртта" по Бах (1946) и "Федра" по Орик (1950) и на пиесите "Антигона" (1922), "Орфей" (1926), "Човешкият глас" (1930), "Адската машина" (1934), "Едип цар" (1937) и др. Написал е книгите "Петелът и Арлекин" (1918, есеистичен манифест на авангардистите), "Тома самозванеца" (роман, 1923), "Призив към ред" (литературно-критически есета, 1926), "Ужасните деца" (роман, 1929), "Опиум" (поетичен дневник, 1930), "Бремето на битието" (1947), "Моите свещени чудовища" (1979), "Реквием" (1962). Режисьор е и на филмите "Кръвта на поета" (1930), "Красавицата и звяра" (1946), "Двуглавият орел" (1948), "Ужасните родители" (1948), "Орфей" (1950), "Завещанието на Орфей" (1959), "Тома самозванеца" (1965). Член на Френската академия и на Кралската академия на Белгия (1955). Командор на ордена на Почетния легион. Член на Академията "Маларме".