150 години от рождението на проф. Анастас Иширков, български учен и общественик /1868-1937/. Действителен член на Българската академия на науките (1904). Основоположник на българската география. Дългогодишен преподавател по география и етнография във Висшето училище в София (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"), основател на Географския институт към него (1898) и на библиотеката към специалност "География" във Висшето училище (1900). Декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1910/1911, 1918/1919, 1920/1921) и ректор на университета (1915-1916). Преподавател (от 1920) по география в Свободния университет. Един от основателите и председател на Българското географско дружество (1918-1934). Член-основател на Българския археологически институт (1920). Член на българската делегация по сключване на мирния договор в Букурещ (1913), изпълнява политически, културни и научни мисии на българската държава в Германия и Швейцария по време на Първата световна война (1914-1918). Дарява десетки хиляди левове собствени средства за подпомагане на читалища, църкви, сиропиталища, както и за основаване на два фонда за развитие на географската наука към Софийския университет - фонд "Стипендия Анастас Иширков" и фонд за награда на студентски научни трудове по българска география. От 1942 г. село на 15 км от Силистра носи неговото име. Почетен гражданин на Ловеч (16 декември 1934).