25 години от създаването на Националната разузнавателна служба (НРС) с Указ 152 на Държавния съвет от 5 февруари 1990 г. По силата на указа външнополитическото разузнаване на държавата се възлага на новосъздаденото самостоятелно ведомство. С Указ 17 на президента от 8 май 1990 г. е постановено прилагане на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България спрямо Националната разузнавателна служба. Със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от 37-ото Народно събрание на 13 декември 1995 г., в сила от 28 февруари 1996 г., НРС е включена в състава на въоръжените сили. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, приет от 39-ото Народно събрание на 5 април 2002 г.,

НРС е извадена от състава на въоръжените сили на България. По отношение на правомощията на ръководителите и на статуса на служителите на НРС се прилага Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от 40-ото Народно събрание на 29 април 2009 г. По смисъла на този закон НРС принадлежи към силите от системата за национална сигурност на Република България. Функциите, задачите и дейността й са в съответствие с Концепцията за национална сигурност на Република България, приета от 38-ото Народно събрание на 16 април 1998 г., както и със Закона за специалните разузнавателни средства, приет от 38-ото Народно събрание на 8 октомври 1997 г.