70 години от откриването на прохода Хаинбоаз /Хаинбоазки проход/ (от 1948 г. - Проход на Републиката) /1947/, изграден от първата в България национална младежка строителна бригада. Разположен е в Средна Стара планина, между Шипченско-Тревненската и Елено-Твърдишката планина. Дължината му е около 30 км. Крайните пунктове на прохода са град Гурково, област Стара Загора (на юг) и с. Вонеща вода, община Велико Търново (на север). Проходът пресича планинското било на 698 м надморска височина и минава по долините на Радова река (приток на Тунджа) и на притока й Лещова река, по седловината между двата старопланински дяла, която е най-високата му част, и долината на река Белица (приток на Янтра). В края на 1877 г. през прохода преминават руските войски по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Дълго време след освобождението на България от османско иго (1878) проходът е бил неизползваем. През 1947-1948 г. е превърнат в пътна магистрала, свързваща Северна и Южна България. На 14 юни 2005 г. официално е открит обновеният път в прохода след реконструкция, започнала на 15 юли 2002 г.