50 години от смъртта на Иван Радославов, български литературен историк и критик /1880-1969/. Директор на печата към Министерството на външните работи и на изповеданията (1921-юни 1923). Главен библиотекар (1928-1931) и директор (1932-1934) на Народната библиотека и музей в Пловдив. Член-основател на Съюза на българските писатели (1913). Съставител и редактор на поетичната антология "Млада България" (1922). Сътрудничи със статии, стихове, рецензии, прегледи на сп. "Ново време", сп. "Работническо дело", сп."Наш живот", сп. "Художник", сп. "Съвременна мисъл", сп. "Родно изкуство", сп. "Завети", сп. "Септември". Редактор на земеделския в. "Защита" (1923-1924) и в. "Земеделско съзнание" (1924-1926), на сп. "Росна китка", сп. "Хиперион" (заедно с Теодор Траянов и Людмил Стоянов), сп. "Хроники". През 1936 г. издава "Българска литература 1880-1930 г.", едно от първите изследвания на историята на българската литература. През 1992 г. община Златарица и Катедрата по българска литература във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" учредяват национална награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков".