140 години от рождението на акад. Михаил Арнаудов, български фолклорист, етнограф и литературен историк, и 40 години от смъртта му (18 февруари 1978) /1878-1978/. От 1908 г. преподава в Софийския университет "Св. Климент Охридски", декан на Историко-филологическия факултет (1921-1922), ректор на университета (1935-1936). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (15 януари 1926-10 декември 1927). Министър на народното просвещение (1 юни-2 септември 1944). Редактор на сп. "Българска мисъл" (1925-1943). През 1945 г. е осъден от Народния съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Иван Багрянов (1 юни-2 септември 1944). Освободен е от затвора през 1947 г., присъдата му е отменена от Върховния съд през 1996 г. Автор е на "Български народни празници" (1918), "Крали Марко в народната поезия" (1918), "Студии върху българските обреди и легенди" (1920-1924), "Увод в литературната наука. Задачи. История. Съвременно състояние" (1920), "Психология на литературното творчество" (1931), "Очерки по българския фолклор" (1934), "Творци на Българското възраждане" (1940), "Из живота и поезията на Иван Вазов" (1958); "Яворов. Личност, творчество, съдба" (1961), "Поети и герои на Българското възраждане" (1965), "Веркович и Веда Словена" (1968) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1968, октомври 1973). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1969).