105 години от обявяването от България и Гърция на война на Османската империя /1912/- начало на военните действия на Балканската война (1912-1913) - война на държавите от Балканския съюз (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) срещу Османската империя.

След Берлинския конгрес (1878) Османската империя отказва да изпълни чл. 23 от Берлинския договор (13 юли 1878), който регламентира тя да проведе реформи за изравняване на правата на християните и мюсюлманите в областите, населени с християни и да даде автономия на Македония и Одринска Тракия, останали по силата на Берлинския договор (13 юли 1878) в пределите на Османската империя.. Повод за войната стават кланетата, извършени над българското население от турските власти в Щип (ноември 1911) и Кочани (юли 1912). На от 17 и 18 септември 1912 г. балканските съюзници изпращат ултимативна нота до Турция, обявяват мобилизация и на 26 септември започват военни действия между Черна гора и Османската империя. На 3 октомври 1912 г. Османската империя отхвърля ултиматума на балканските държави и на 4 октомври обявява война на държавите от Балканския съюз. На 5 октомври България и Гърция обявяват война на Османската империя, а на 7 октомври и Сърбия.

Въоръжените сили на съюзниците са 645 000 души и 1412 оръдия, от които България - 350 000 души, 728 оръдия, Сърбия - 175 000 души и 300 оръдия, Гърция - 90 000 души и 244 оръдия и Черна гора - 30 000 души и 140 оръдия. Четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (91 чети с 2174 четници) действат на страната на Българската армия, в състава на която е включено и Македоно-одринското опълчение (15 000 души) с командир ген. Никола Генев. Въоръжените сили на Османската империя са около 420 000 души и 930 оръдия. На 26 октомври 1912 г. в Солун османските войски, начело с фелдмаршал Хасан Тахсин паша, капитулират. На 27 октомври 1912 г. в града влиза българската Седма Рилска дивизия, а на 28 октомври влизат и гръцки войски. На 30 октомври 1912 г. правителството на Османската империя отправя към правителствата на държавите от Балканския съюз предложение за сключване на примирие. Цар Фердинанд I отхвърля предложението. След боя при Чаталджа (4-5 ноември 1912), когато българската войска понася големи загуби, българското правителство се съгласява да започне преговори за мир, но обстановката се променя във вреда на България. Румъния предявява териториални претенции към Южна Добруджа, а Сърбия и Гърция увеличават териториалните си претенции за българска сметка. Започналите на 12 ноември 1912 г. преговори между съюзниците и турското командване приключват на 20 ноември 1912 г. с подписването на протокол за временно примирие, което не продължава повече от два месеца. На 23 януари 1913 г. турската Източна армия неуспешно атакува българските позиции при Чаталджа. На 26-27 януари 1913 г. новосформираната Четвърта армия под командването на ген. Стилиян Ковачев отбива настъплението на турските войски при Булаир и ликвидира на 29 януари 1913 г. турския морски десант при Шаркьой. Продължителната обсада на Одринската крепост завършва след блестящо проведената операция на Втора армия (Одринска операция, 12-13 март 1913), по време на която самолетът за първи път се използва като бойно средство за бомбардиране. След новите поражения на турската армия преговорите между воюващите страни са подновени на 1 април 1913 г. в Лондон, къдетко е сключено второ примирие за прекратяване на военните действия.

Войната завършва с подписването на мирен договор на 17 май 1913 г. в Лондон, Великобритания, известен като Лондонски мирен договор. Според клаузите му всички земи на запад от линията Мидия - Енос са отнети от Османската империя и предадени на държавите от Балканския съюз. Никъде в договора не се посочва разпределение на земите между съюзниците, което поражда нови конфликти и води до избухването на Междусъюзническата война (1913).