70 години от смъртта на Васил Павурджиев, български поет, хуморист и журналист /1897-1948/. Печата за първи път в сп. "Българан" (1916-1924). Журналист в редакциите на вестниците "Тракийски земледелец", "Правда" (Пловдив, 1922-1926), "Пладне", "Бургаска поща" (1926-1928), "София" (1928-1941), на сп. "Фар" (1928-1929), сп. "Български печат" и др. Председател на Съюза на българските журналисти (1947). Редактор на в. "Ведрина" (1944-1950), главен редактор на в. "Земеделско знаме" (1946-1948). Министър на мините и подземните богатства (11 декември 1947-5 януари 1948). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и в Vт Велико народно събрание (1946-1949). Автор е на сборници със стихове "Окови" (1929), с хумористични разкази и фейлетони "Белият хляб" (1942) и "Опасни елементи" (1945), на книгата "Тридесет години съветска култура" (1947), "Басни" (1948, посмъртно), на творби за деца. Превежда от руски език творби от Алексей Толстой.