Умберто Еко е италиански писател, философ и историк, който е най-известен със своите романи и есета.

Умберто Еко е роден на 5 януари 1932 в Алесандрия в италианската провинция Пиемонт.

Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години. По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село.

След войната той учи средновековна философия и литература в университета в Торино и през 1954 г. защитава докторска дисертация върху Тома Аквински.

През следващите години Умберто Еко работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели.

През 1956 публикува първата си книга която е разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.

Написал е романите: Името на розата, Махалото на Фуко, Островът от предишния ден, Баудолино и Тайнственият пламък на кралица Лоана.

Пише научни съчинения в областта на семиотика, лингвистика, естетика и морал, но има и няколко детски книги.