20 години от смъртта на акад. Иван Ненов, български художник, и 115 години от рождението му (17 май 1902) /1902-1997/. Основател и ръководител на ателието по мозайка (1947-1950) в Художествената академия. Твори в областта на живописта, графиката, мозайката, керамиката и малката пластика. Автор е на портрети, фигурални композиции, голи тела, пейзажи и натюрморти: "Автопортрет с кепе" (1926), "Майка" (1928), "Жената на балкона" (1933), "Край морето" (1936), "Жена, която се облича" (1936), "Балкон с виадукт" (1936), "Тоалет", "Писмото" (1942), "Нощна разходка" (1959), "Созополска тераса" (1962), "Лято" (1969), "Септемврийско зазоряване" (1973) и др. Публикува статии по въпроси на изобразителното изкуство. Удостоен със званието "Заслужил художник" във връзка с 1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост, за приноса в развитието на науката, образованието, литературата и изкуството (22 май 1963) и званието "Народен художник" (май 1972). Носител на орден "Георги Димитров" за активна творческа и обществена дейност и във връзка с 80-ата годишнина от рождението му (8 юни 1982), на орден "13 века България" за цялостната му творческа и обществена дейност и във връзка с 85-ата годишнина от рождението му (20 юни 1987), на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги към България в областта на изобразителното изкуство (12 май 1997), на златен медал на Международната графична изложба "Аrt Addiction" в Стокхолм, Швеция (май 1997).