10 години от смъртта на Александър Солженицин, съветски писател и правозащитник, и 100 години от рождението му (11 декември 1918) /1918-2008/.

На 7 юли 1945 г. Александър Солженицин е осъден на 8 години поправителен труд в трудови лагери заради писма, които е изпращал от фронта до негов приятел, в които критикува Йосиф Сталин. Освободен е на 13 февруари 1953 г. , след което е изпратен принудително да живее с. Берлик в Южен Казахстан, където преподава математика и физика в местното училище. През м. юни 1956 г. с решение на Върховния съд на СССР той е освободен без реабилитация "заради липса на престъпни действия от негова страна". През м.август 1956 г. се завръща в Централна Русия, където живее в с. Милцево и преподава математика и електротехника (физика). С решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР от 6 февруари 1957 г. е реабилитиран. От м. юли 1957 г. живее в Рязан и работи като учител по физика и астрономия. Разказът "Един ден на Иван Денисович е първото му произведение, публикувано в СССР през 1962 г. в сп. "Нов свят", където публикува свои разкази.

Автор е на романите "Архипелаг ГУЛаг"(1973-1978), "Раково отделение"(1968-1969), "В първия кръг" (1968) и др. Заради дисидентската си дейност на 12 февруари 1974 г. Александър Солженицин е арестуван, а на 13 февруари 1974 г. с решение на Президиума на Върховния съвет на СССР той е лишен от съветско гражданство и експулсиран от родината си. Живее във ФРГ, а след това до 1976 г. в Цюрих, Швейцария, когато заедно със семейството си се установява в гр. Кавендиш, щат Върмънт, САЩ. Написал е поредицата от исторически романи "Червеното колело" в четири тома - "Август Четиринадесета" (1971), "Октомври Шестнадесета" (1983),"Март Седемнадесета" (1986) и "Април Седемнадесета" (1989) и др. На 16 август 1990 г. с декрет на президента на СССР Михаил Горбачов се възстановяват гражданските му права, а през септември 1991 г. генералният прокурор Николай Трубинин обявява отмяната на предявеното през 1974 г. срещу него обвинение в предателство на отечеството. На 25 май 1994 г.

Александър Солженицин се завръща в Русия след 18-годишно изгнание. Носител на Нобелова награда за литература за 1970 г. Удостоен с Държавната награда на Русия за литературата, изкуство и литература (1990) и на Държавната награда на Русия за постижения в областта на хуманитарните дейности (2006).