Изложба на

Красимир Терзиев

"Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било"

(4 август - 5 септември 2015 г.)

Куратор: Яра Бубнова

Красимир Терзиев е един от водещите български художници, занимаващите се с инсталации, нови медии, фотография, филм и видео. В работите си той анализира и коментира промените както в света, така и в нашето възприятие в зависимост от средствата за масова информация и новите технологии. Той отделя особено внимание на променящите се представи за минало и бъдеще; на това как „мутират” историята и новите митологии; и как границите между личното, груповото и общественото пространство все повече се размиват, докато взаимно се легитимират.

Както намеква заглавието на изложбата – „Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било”, тя е ситуирана в едно настояще, в което неизбежно нахлуват сцени, образи и идеи и от миналото, и от бъдещето. Беше време, когато с относителна сигурност можехме да приемем последователността в течението на тези три времена: миналото е преди настоящето, а след настоящето идва бъдещето. Тази сигурност обаче като че ли се е изпарила с виртуализацията на света и експанзията на дигиталните изображения.

Изложбата представя 15 избрани работи, които с различни прийоми и в различни перспективи задават въпроси около производството и циркулацията на образи, около режимите на тяхното възприемане и икономика днес.  Работите на Красимир Терзиев са изпълнени със скрити цитати, препратки, познати образи и мотиви, така че да комуникират непосредствено с ежедневния живот.

Отправна точка е видео инсталацията „Един филм” (2004) – квази-историческа драма без сюжет, в която 50 статисти, облечени в исторически костюми от гардероба на Киностудия „Бояна”, се мотаят сред филмов декор в очакване на сигнал „action”.
„Мону-ментално” (2011) е видео, в което камерата наблюдава от дистанция групи младежи, които „убиват“ свободното си време около Паметника на Съветската армия в София, без да обръщат особено внимание на идеологическата натовареност на пространството.
„Опитомяване. Първите пет хиляди години” (2014) сблъсква зрителя с фигурата на куче, което отдавна не е част от живите същества. Следват работи от последните няколко години,