170 години от смъртта на Неофит Бозвели (Неофит Хилендарски Бозвели), български църковен деец и книжовник, възрожденски деец, учител, един от организаторите и ръководителите на църковнонационалната борба /ок. 1785-1848/.

Около 1810 г. става монах в Хилендарския манастир в Света гора, поради което е наречен Хилендарски. Около 1813-1914 г. е изпратен като таксидиот в Свищов. Скоро след това изоставя задълженията си към манастирското братство и се отдава на проповедническа, учителска и книжовна дейност. Остава в града около 20 години като свещеник и учител, като работи за развитието на учебното дело в града и за новобългарска просвета и книжовност. Открива българско училище и работи за организиране и популяризиране на светското образование. През 1839 г. се установява в Цариград, където полага началото на борбата за самостоятелна българска църква. Назначен за протосингел на гръцкия валдика, той застава начело на борбата срещу гръцкото духовенство и Търновския митрополит Панарет. Наклеветен за дейността си, той е арестуван и през март 1841 г. е заточен в Света гора. През август 1844 г. се установява в Цариград, където заедно с Иларион Макариополски поставя началото на организираното национално движение за църковна независимост. През м. юли 1845 г. той написва обстоен доклад до Високата порта, в който издига искането за българска национална автономия в рамките на империята. За тази си дейност отново е арестуван и заточен заедно с Иларион Макариополски в Света гора (1845), където умира. Основоположник на диалогичния памфлет, епистоларната проза и памфлетния вид мемоари в новобългарската литература.

Автор е на "Славяноболгарское детеводство за малките деца" (1835) - малка енциклопедия в шест части, преведена от гръцки език и пригодена за нуждите на българските автономни училища, едно от първите учебни помагала през Възраждането.