Като член на Съюза на българските художници - секция “Живопис”, Володя Казаков е сред онези талантливи автори, които без да имат академично образование творят и с таланта си доказват силата на творческото вдъхновение, упоритост и желание да рисуват. Освен това има един интересен момент в творческата му и житейска биография. Вероятно единствен в гилдията на художниците, той след дългогодишна служба в армията я напуска и се отдава изцяло на рисуването. За него това е победа над самия себе си, благодарение на която намира собственото си “аз”. Тази победа помага на художника да навлезе спокойно в обществения живот и да превърне хобито си в професия. Като председател на общинския съвет в Ботевград той прави много за изкуството и художниците в България. Няколко години подред е не само участник, а и организатор на пленерите по живопис в града, в който живее. Миналата година пътува за около месец в няколко европейски столоци и оттам донася много рисунки, скици и ескизи. Рисува Монмартър, Айфеловата кула и Нотр Дам в Париж, мостовете в Люксембург, каналите и къщите в Амстердам.

Различни в стилова посока, творбите му винаги изненадват с нещо ново. Те са резултат от преживявания, които отразяват настроения, състояния, чувства. Дори когато се придържа към фигуралното, той се стреми да покаже своите усещания, които го доближават до абстрактното. По този начин и цветът, и композицията придобиват собствена стойност и значение в картините му. Свободата, която му дава абстрактният изказ, го прави по-директен и той често прибягва до него. Така, освободен от всякаква условност, той показва в живописта това, което е в душата и сърцето му."