На 4 април 2001 година Симеон II пристига в България и обявява, че ще остане в страната.

Симеон II e последният представител на Кобургската династия в България, основана от дядо му – княз (цар) Фердинанд I (1887–1918 г.).

Син на цар Борис III и на царица Йоанна. Брат на княгиня Мария Луиза. След смъртта на баща си се възкачва на българския престол (28.VIII.1943–15.IХ.1946 г.), но поради непълнолетието му неговите функции се изпълняват от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.

След политическата промяна на 9 септември 1944 г. регентският съвет е подменен. В състава му са включени нови лица: проф. В. Ганев, Цв. Бобошевски и Т. Павлов. На 8 септември 1946 г. в страната е проведен референдум за премахване на монархията. Мнозинството от гласовете са за обявяване на република в страната.

Седмица по-късно царското семейство напуска страната. Установява се в Египет, а после – в Испания. През 1955 г. Симеон II навършва пълнолетие и пристъпва към политическа дейност. Полага усилия за консолидиране на разнородната българска емиграция в Европа, САЩ и Канада.

Междувременно учи във Военна академия в САЩ, която завършва през 1959 г. Продължава политическата си дейност, като същевременно се занимава и със собствен бизнес.

През 1961 г. се оженва за Маргарита Гомес Асебо, дъщеря на испански аристократ и военен деец, загинал в Испанската гражданска война 1936–1939 г. като привърженик на Франко.

От брака им се раждат пет деца – Кардам, Кирил, Кубрат, Константин-Асен и Калина.

Извършените в България промени в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. създават нова политическа обстановка в страната. Най-напред в България пристигат майка му и сестра му, а малко по-късно идва и той.

Въпреки големия ентусиазъм, с който е посрещнат от някои среди на българското общество, отказва да се намеси в политическия живот на страната.

Същата позиция запазва и при следващите си посещения в нея. Ограничава действията си само до уреждане на имуществените въпроси на царското семейство в България.

Подарява на Столичната община огромния парк на двореца "Врана", който се намира недалеч от София.

През 2001 г. променя поведението си и на 6 април с. г. учредява Национално движение "Симеон II", което се включва в предизборната борба за ХХХIХ ОНС.

Въпреки пречките от формално естество (отказът на съдебните органи да регистрират политическата му формация и др.) печели огромно мнозинство от гласовете и вкарва в парламента 120 депутати, т. е. половината от общия им брой.

На 24 юли 2001 г. новосформираният парламент го избира за министър-председател на България.