150 години от смъртта на Шарл Бодлер, френски поет /1867-1821/.

Шарл-Пиер Бодлер е роден в Париж в семейство със строги нрави. Баща му е виден сенатор при Наполеон. Умира, когато Бодлер е на шест години. Младият Бодлер силно се привързва към майка си след смъртта на баща му, която се омъжва повторно и това разбива целия живот на поета. Когато е на 23 години, майка му и вторият й съпруг чрез съд успяват да наложат опека над поета, под предлог заради разумного изразходване на средствата, останали от баща му. С това го обричат на полугладно съществуване. Автор е на една единствена поетична книга - "Цветя на Злото". Отнася се към романтичната школа, но няма видима нишка между него и който и да е от тази школа. При първо четене стилът му е труден и неясен. Това се дължи на факта, че нещата, за които говори са нови и досега не са предавани с литературни средства. Затова, той изковава свой стил, език и ритъм. Пред читателя изрича истини, обвинявайки го, че независимо от лицемерието си, той притежава всички пороци, които порицава у другите. Цветята, цветовете, костюмите, всяко нещо символизира някой човешки недостатък или порок (напр. изкуствени нокти и начервени устни - проституция; жълтозелено - жлъч; трагичните тонове - есен, залез, презрели плодове; бяло - анемия; розово - туберколоза и Бодлер вярва само в неизменното и вечното. Според него поезията не може да се отъждествява с морала и науката, под заплаха от упадък. Душата съзира светлината, скрита зад гроба, едновременно с поезията и чрез нея. Метриката е изключително важна за Бодлер, защото има разлика между поетическо и поезия. Полужив, болен, майка му го завежда в Париж и го настанява в болница, където го посещават много негови приятели. Бодлер започва да изпада в слабоумие. Мисълта му се прояснява само веднъж - когато го навестява мадам Сабатие. Бодлер издъхва в ръцете на майка си на 31 август 1867 година.