15  години от смъртта на акад. Иван Костов (Иван Костов Николов), български учен геолог минералог /1913-2004/. От 1937 г. е сътрудник на Минералого-петрографския институт, от 1938 г. паралелно преподава в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на новосъздадената катедра по минералогия и кристалография в университета (1953-1979). През 1958 г. открива неизвестния до момента минерал оловно-бисмутова сулфосол, който е наречен бончевит в чест на основателя на българската минералогия и петрография акад. Георги Бончев. През 1967 г. при  Висшия минно-геоложки институт /ВМГИ/ (дн. Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски") създава Централна научно-изследователска лаборатория "Геохимия", която от 1971 г. се трансформира в самостоятелен Институт по приложна минералогия (дн. Институт по минералогия и кристалография "Акад. Иван Костов"). Секретар на Отделението за геологически и географски науки при Българската академия на науките /БАН/ (1968-15 април 1972). Председател на Националния комитет по геология в България (1971-1976). Директор на Националния природонаучен музей при БАН (1974-1989), директор на Геологическия институт при БАН (декември 1977-юни 1982). Президент на Международната минералогическа асоциация (1982-1986). Основател (1990), пръв председател (1990-1995) и почетен председател (от 1995) на Българското минералогическо дружество. Доктор хонорис кауза на ВМГИ (1994), почетен член на БАН (1999). Член на академия "Леополдина" в Германия (1974), чуждестранен член на Руската академия на науките (1982). Създава нова класификация на минералите базирана на геохимичен и кристалохимичен принцип. Автор на повече от 250 научни труда. Съавтор е в колектив на 4-то научно откритие в България, свързано с еволюцията на кристаломорфологията на минералите. Минералът костовит, открит през 1966 г. от ст.н.с. д-р Георги Терзиев в Челопечкото медно-златно находище, носи неговото име. Носител на орден "Народна република България" втора степен (24 декември 1973), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1978). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1982). За изследването му "Минералогия" му е присъдена голяма награда на БАН за цялостно научно творчество "Св. св. Кирил и Методий" (17 октомври 1995).