Лазарова събота е празник с подвижна дата, отбелязва се винаги в събота една седмица преди Великден. В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети на възкресението на Лазар, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Извършеното пред очите на народа чудо, става причина мнозина да повярват в Христа. Точно в този момент върховният еврейски орган Синедрион решава да улови Исуса при първа възможност и да го убие. Така чудото става непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Именно затова от най-дълбока древност е установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица.

Според средновековните писания Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. Според българската народна традиция "Лазарова събота" (Лазаровден или Лазарица), е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. На този ден групи от по 6-7 момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри и др. Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.