165 години от рождението на Михаил Маджаров, български публицист и политик, и 75 години от смъртта му (23 януари 1944) /1854-1944/. Член на Областното събрание на Източна Румелия (1880-1885). Директор на финансите на Източна Румелия (1882-1885). Редовен член на Българското книжовно дружество (1884). Пръв главен редактор на в. "Мир" (1894-1912), на който е сътрудник до 1940 г. Кмет на Пловдив (5 октомври-17 ноември 1894). Съосновател, съредактор и съиздател на сп. "Юридически преглед" (1894) и "Българска сбирка" (1894). Министър на обществените сгради, на пътищата и съобщенията (21 декември 1894-30 януари 1899). Министър на вътрешните работи и народното здраве (14 юни 1913-17 юли 1913). Пълномощен министър във Великобритания (1912-1913). Той подписва от българска страна Лондонския мирен договор (17 май 1913). Пълномощен министър в Русия (1913-1915). Министър на войната (7 май 1919-6 октомври 1919). Министър на външните работи и изповеданията (6 октомври 1919-16 юни 1920). Избиран е за депутат от 2-ото до 4-ото Обикновено народно събрание (1880-1886), от 6-ото до 15-ото Обикновено народно събрание (1890-1913) и в 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920). Подпредседател на V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911) и на 15-ото Обикновено народно събрание (15 октомври 1911-1912). Превежда за пръв път на български език романа "Война и мир" от Лев Толстой (1889-1892). Автор е на политически, исторически, мемоарни и художествени произведения - "Източна Румелия" (1925), "Дипломатическа подготовка на нашите войни" (1932), "Спомени 1854-1889" (1968, посмъртно).