5 години от смъртта на акад. Рангел Вълчанов, български режисьор, актьор и сценарист, и 90 години от рождението му (12 октомври 1928) /1928-2013/. От 1952 г. работи в Студията за игрални филми (СИФ) "Бояна" като асистент режисьор и режисьор-постановчик, член на директорския съвет в СИФ "Бояна". Автор е на около 17 игрални и десетки документални филми, като в повечето от тях е сценарист и режисьор: "Слънцето и сянката (1962), "Търси се спомен..." (1964), "Вълчицата" (1965), "Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров" (1966), "Езоп" (1970), "Лице под маска" (1970), "Шанс" (1971), "С любов и нежност" (1978), "Лачените обувки на незнайния войн" (1979), "За къде пътувате" (1986) и др. Сред десетките му документални филми са "Пътешествие между два бряга" (1967), "Любомир Пипков" (1974), "Мечтател" (1982), "Индия, моя любов" (1983), "Гена Димитрова" (1983) и др. Автор е на книгите "Всички ще умрем, а сега наздраве" (2010), "Ура! Най-после и онемях" (2012), "Хем съм сам, хем няма никой" (2013). Обявен от кинематографичната общност за режисьор номер 1 на България за 20 век (1995). Носител на Голямата награда "Златна камера" на Съюза на българските филмови дейци (1980), на Наградата за цялостно присъствие в българското кино (1990), на Специална награда на Международната академия на изкуствата (1997), на наградата "Киноцентър Бояна" за 2003 г., държавната награда "Паисий Хилендарски" (3 ноември 2008), на наградата за цялостно творчество на Българската филмова академия (31 май 2012), на наградата "Златен на век" плакет на Министерството на културата (21 май 2004), на наградата "Златен вке"огърлие на Министерството на културата (20 май 2013), на орден "Стара планина" първа степен (22 януари 1999) и орден "Св.св.Кирил и Методий" с огърлие (4 ноември 2008).