Александър бил архиерей (хорепископ) при първия Константинополски патриарх Митрофан. Участва в Първия вселенски събор в Никея поради преклонната възраст на патриарх Митрофан. След неговата смърт от 325 г. до 340 г. е патриарх на Цариградската църква. Той бил ревностен защитник на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници. Умира през 340 г. на 98-годишна възраст. Йоан Постник управлявал Цариградската църквата по време на император Анастасий. Умира през 595 г.

Св. Павел управлявал църквата като патриарх само 5 години. Като видял засилването на иконоборческата ерес, той се отказал от патриаршеската катедра и се оттеглил в манастир. Умира през 784 г., като малко преди смъртта си приема велика схизма. Александър Невски е роден ок. 1220 г. в княжеско семейство в Переславле, Залеском. Посветен е във воин на 6-годишна възраст. На 16 години баща му го оставя да управлява Новгород. Княз Александър повежда в началото на 13-ти век руските войски срещу шведско и германско нашествие. Решителната битка е край бреговете на река Нева, откъдето идва и прозвището му Невски.

След смъртта на Александър Невски през 1263 г., тленните му останки са положени в манастира "Рождество Богородично" близо до град Владимир. На 30 август 1724 г. руският император Петър Първи, тържествено пренася мощите на княза в построената в негова чест и памет Александро-Невска лавра в Санкт Петербург, където се съхраняват и досега. На 18 октомври 1998 г. частица от мощите на светеца е пренесена и положена за поклонение в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София. Ценната светиня е дарена от руския патриарх Алексий Втори на българския патриарх Максим при посещението му в Москва.