75 години от смъртта на Ромен Ролан, френски писател, драматург, обществен деец и музиковед /1866-1944/. Професор по история на музиката в Екол Нормал и Сорбоната. Автор е на монографиите "Музиканти от миналото" (1908), "Музиканти на нашето време" (1908), "Хендел" (1910) и др. Автор е на цикъла драми, посветени на френската революция - "Тържеството на разума" (1899), "Дантон" (1900), "Четиринадесети юли" (1902), както и на серия биографични романи, сред които "Животът на Бетовен" (1903), "Животът на Микеланджело" (1907), "Животът на Толстой" (1911), "Махатма Ганди" (1923), "Животът на Рамакришна" (1929), "Животът на Вивекананда" (1930). Автор е на повестта "Кола Брьонон" (1918), на романите "Клерамбо" (1920), на цикъла от 7 романа "Очарованата душа" (1922-1923) и др. Написал е автобиографичните произведения "Вътрешно пътешествие" (1942), "Околосветско плаване" (1946) и изследване на творчеството на немския композитор Лудвиг ван Бетовен - "Бетовен. Великите творчески епохи" (1928-1949). Той е един от вдъхновителите на международнато антифашистко движение. Световна известност му носи 10-томният роман "Жан Кристоф (1904-1912). Носител на Нобелова награда за литература за 1915 г. "преди всичко за романа си "Жан Кристоф", както и за възвишения идеализъм на неговото творчество (1904-1912)". През 1944 г. написва последната си книга "Пеги" за поета Шарл Пеги.