115 години от провъзгласяването (21 юли ст. ст.) /1903/ на Крушовската република по време на Илинденско-Преображенското въстание, избухнало на 2 август (20 юли ст. ст.) 1903 г. в Битолския революционен окръг.

Крушовската република просъществува до 13 август (31 юли ст.ст.) 1903 г. Илинденско-Преображенското въстание е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Властта в гр. Крушово (Битолски вилает) е установена след координирано нападение върху казармата, пощата, общината. В града влиза щабът на крушовските въстаници, установява военна власт и свиква Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена - по 20 души от всяка етническа общност в Крушово (българска, гръкоманска и влашка). Щабът на въстаниците избира Привременно правителство в състав: Дину Вангели, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю. Фактическият водач на въстаническата власт в Крушово е Никола Карев.

Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушовската република, е Крушовският манифест, с който се призовават всички за обща борба за премахване на турското иго. На 11 август (29 юли ст. ст.) срещу Крушово настъпват многохилядна турска войска начело с Бахтиар паша, която влиза на 13 август (31 юли ст. ст.) в града и го опожарява.