15 години от смъртта на Георги Мицков, български поет и преводач /1921-2002/.

Превежда поезия от английски, гръцки, испански, френски, румънски, руски, шведски, немски, португалски и други езици. Бил е кореспондент на белгийското списание "Център за поетически изследвания". Автор е на стихосбирките "Под сянката на съдбата" (1989), "Скали, облаци и безкрайност" (1991), "Яростно мълчание" (1992), "Най-хубавите мигове" (1994), "Стихотворения. Балада за най-самотния" (1996), "Сонети за любовта, смъртта и вечността" (1998), "Господи, къде да отида да умра" (1999), "Съдба" (2000). Включен е в колективите на "Сто шедьовъра на световната любовна лирика", "Антология на световната любовна лирика", "Антология на съвременната английска поезия". Прави самостоятелна антология на еротичната и любовна лирика.

За преводите си от италиански език е носител на международната италианска награда "Чирчи Сабаудия"(1990), носител на наградата за превод на поезия на Съюза на преводачите в България (1995), на ордена "Академични палми" на френското правителство за многогодишно популяризиране на френската култура (1998). Първи носител на Националната награда за превод "Стоян Бакърджиев" на община Пазарджик (2000). Почетен гражданин на община Сливница (посмъртно, 2011).