Месни Заговезни е винаги в неделя - осем седмици преди Великден.

В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите. Денят получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия (Великденския) пост. По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. От Месни заговезни започва 40-дневният Великденски пост, през който не може да се консумират храни от животински произход и да се пие алкохол.

Седмицата между Месни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. През тази седмицa църквата подготвя вярващите за изпитанието на строгия пост и разрешава консумацията на мляко и всичко, произведено от него. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчание. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.