140 години от подписването (19 февруари ст. ст.) /1878/ на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Санстефанският мирен договор е подписан в Руската главна квартира около 17.00 часа в гр. Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от руските представители граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от страна на Османската империя - от Сафет паша (министър на външните работи) и Садулах бей.

Условията на договора се изработват въз основа на Одринското примирие ("Основание на мира"), подписано на 31 януари 1878 г. в Одрин. Той се състои от преамбюл, 29 члена и заключение. От член 6 до член 11 се урежда положението на България, която се създава съгласно член 6 като автономно васално княжество с народно християнско правителство и народна милиция. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунска област и Халкидическия полуостров). Общата й площ възлиза на около 172 000 кв. км. Член 7 от договора предвижда начело на държавата да стои княз, избиран от населението и одобряван от Високата порта и със съгласието на Великите сили. Въвеждането на новото управление и надзорът за неговото прилагане се поверява на руски императорски комисар за срок от 2 години. За същия срок за осигуряване на реда в страната се предвижда да останат руски войски и съгласно член 8 се забранява пребиваването на османски войски в княжеството. С член 9, 10 и 11 се уреждат въпросите за годишния данък, който България трябва да плаща на Османската империя за недвижимите имоти на поданиците й в България. Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор, тъй като, според тях, той застрашава техните интереси. По тяхна инициатива е свикан Берлинският конгрес (13 юни-13 юли 1878), на който е приет Берлинският договор (13 юли 1878). С него се ревизира и заменя Санстефанският мирен договор.

Датата на подписването на Санстефанския мирен договор - 3 март, е обявена за национален празник на България с решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. и се отбелязва като Ден на освобождението на България от османско иго.