130 години от рождението на Стоян Загорчинов, български писател, и 50 години от смъртта му (31 януари 1969) /1889-1969/. Преподавател по история в Морското машинно училище във Варна (1920-1925) и по френски език във Военното училище в София (1925-1949). Сътрудничи на сп. "Съвременна мисъл", сп. "Българска мисъл", сп. "Хиперион", сп. "Съдба", сп. "Изкуство и критика", сп. "Изкуство", сп. "Балкански преглед" и др. Бил е член на редколегията на в. "Литературен фронт" и сп. "Септември". Има заслуги в създаването на историческия литературен жанр в България. Автор е на "Легенда за Света София" (1926), на трилогията "Ден последен, ден Господен" (1931-1934), "Празник в Бояна" (1950), сборника критически статии и очерци "Бразди" (1956), "Ивайло" (1962), драматичните пиеси "Майка" (1964), "Горски пътник", "Любов и подвиг", "Пленникът от Мундрагора" (1965), мемоарната книга "Един живот в сянка" (1966) и др.