Държавният съвет утвърждава държавния герб на България през 1971 г. С Указ № 179 на Държавния съвет на 17 август 1971 г. е утвърден проектът на новия герб на страната. Промяната в него е записана в конституцията от 1971 г. и предвижда под лъва да бъде изобразено зъбчато колело, вместо датата 9.IX.1944, както е според конституцията от 1947 г, са изписани годините "681-1944". Най-старият български герб датира около 1402 г. и е засвидетелстван в Хрониката на събора в Констанца (1414-1418 г.). На него са изобразени три лъва върху щит (тип испански), със стилизирана царска корона над него и надпис на немски език “цар на България”. Изворите свидетелстват, че през XIV в. върху щитовете на търновската стража са били изобразени три лъва на златен фон. През 1701 г. в своята “Стематография” Павел Ритор Витязович за пръв път представя български герб, на който са обозначени областите на България: Мизия, Тракия, Македония и Дардания. Според чл. 21 на Търновската конституция българският държавен герб представлява “златен коронован лъв на тъмночервено поле, а над полето корона”. След преврата от 9 септември 1944 г. гербът е променян три пъти като според конституцията от 1975 г. той е кръгъл, в средата на син фон е изобразен изправен лъв, а над него червена петолъчна звезда. Обграден е с житни класове, обвити по средата с националния трибагреник. Под основното синьо поле са разположени зъбчато колело и червена лента, на която със златни цифри са изписани годините 681 и 1944.