30 години от решението на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) и на Министерския съвет, с което се отхвърля "възродителният процес" и се обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена /1989/.

Т.нар. възродителен процес започва в началото на 1970-те и продължава до края на 1980-те години на 20 век. С него тоталитарното управление в България се опитва да наложи насилствена асимилация на мюсюлманското население (турци, помаци, татари и роми). Това е наименованието, с което е известен в обществото процесът на системни репресии срещу тези социални групи и етноси. Понятието "възродителен процес" е наложено от партийната върхушка в БКП и за пръв път се използва на среща на Политбюро на ЦК на БКП на 18 януари 1985 г. като общо название на тези асимилационни политики. Конкретните мерки по осъществяването на тази политика, освен насилствената смяна на имената, включват и забрани и ограничения, засягащи основни права. Забранява се употребата на турски език. Насилственото преименуване на турците се осъществява чрез мащабна кампания. Ескалацията, която започва на 24 декември 1984 г., продължава до 19 януари 1985 г. Още самото начало насилственото преименуване предизвиква съпротивата на турското население, която на места прераства в открити демонстрации и бунтове. С "възродителния процес" се свързва и т.нар. Голямата екскурзия през 1989 г., при която около 360 000 се изселват от България в Турция, около 150-160 000 от тях се връщат обратно след падането на БКП от власт.

На пленума на 29 декември 1989 г. по доклад на Александър Лилов се "осъжда като груба политическа грешка провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков кампания за насилствено създаване на "етнически монолитна българска нация" и свързаните с нея извращения на конституционни права на български граждани". На събраните пред Народното събрание протестиращи мюсюлмани е съобщено: "Партията ви връща имената!"