Датата е избрана през 1938 г. от потомците на бесарабските и таврийските българи по повод 100-годишнината от освещаването на катедралния храм "Свето Преображение господне" в град Болград, Румъния (29 октомври 1838 г.). Тогава се ражда инициативата 29 октомври (16 октомври ст. ст. ) да бъде Ден на бесарабските българи.

В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Храмът се освещава от бесарабския владика архиепископ Кишиневски в присъствието на хиляди хора - домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Тогава за пръв път зазвъняват петте големи камбани на новия храм. Тази част на Бесарабия е била в пределите на Руската империя, а българските преселници са имали статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България. Така в края на 18 и през 19-и век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко, Молдова и Бесарабия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села.