Книгата „Завръщане към отците“ на известния сръбски психиатър академик Владета Йеротич ще бъде представена днес от 17.30 ч. в зала „Култура“ на Община Русе (срещу Телевизионния център). Организатор на събитието е Русенската  митрополия, уточнява вестник "Бряг". Протойерей д-р Добромир Димитров,преподавател в Православния богословски факултет на Великотърновския университет и свещеник във великотърновския храм “Св. Мина”,ще представи пред русенската общественост новия научен трудна академик Йеротич.

Книгата на Владета Йеротич "Завръщане към отците" е не само чисто богословска трактовка на живота на тримата светии Исаак Сирин, Йоан Лествичник и Марк Подвижник. В тези задълбочени студии са видени човешките гледниточкикъм всекидневните ни душевни и духовни проблеми, свързани с потребноститена съвременния човек от себепознание и познание за света изобщо. Авторът разглежда и тълкува човека холистично. Холистичният подход възприема един по-широк възглед за човека, за неговото здраве, за причините, които ни разболяват и индивидуалните прояви на болестта в процеса на лечение. Самата дума „холистичен” идва от гръцки език и означава „цял, цялостен, интегрален”. Човешкият индивид се разглежда като съставен от три взаимносвързани и влияещи си нива – физическо, умствено-емоционално и духовно, всяко от тях има своя организация и енергийна структура.
   Хората във всичките измерения на своето съществуване непрекъснато са в двупосочно взаимодействие с окръжаващата ги среда. Това е било известно още на древните лекари. „Бащата” на медицината – Хипократ, е твърдял, че да си здрав означава да си постигнал хармония както със самия себе си, така и с околния свят. Според него здравето е динамично равновесие, постигнато чрез живот в съответствие с природните закони. Той е вярвал, че това, което става в ума, засяга и тялото и че човек трябва да се лекува във всичките му измерения, като се има предвид и средата, в която той живее и работи.
В подобен контекст академик Владета Йеротич търси мост между различните брегове на човешкото съществуване и творчество, между практическата психология и богословието.
Ето какво споделя самият автор за книгата си: „Завръщането към отцитене означава да занемарим или да изоставим съвременното знание. Още при тях става въпрос за помиряването на вярата и знанието. Св. Исаак Сирин казва, че човекът не познава себе си, че е по-лесно да видиш ангелите отколкото да познаеш себе си. Св. Марк Подвижник пък ни задава провокативния въпрос: когато вършим нещо добро на някого, дали очакваме той да ни отвърне с друго добро?! Да, очакваме. Затова и корупцията е най-естественото нещо на света, но пък... не е християнско. „Аз – на тебе, ти – на мене", древните римляни добре са познавали този принцип, но какво казва Христос – когато направиш добро, не очаквай да ти се върне! Това не е природно, а е свръхприродно! Ние обаче, като християни, дори и да твърдим, че не очакваме добро от някого, когато сме направили добро – това е на съзнателно ниво, на несъзнателно ниво може и да не се окаже, че еточно така, защото неосъзнаваното заема по-широка територия от съзнаваното (теолозите е добре да знаят какво са писали Фройд, Адлер, Юнгпо въпроса за несъзнаваното). Затова ниене познаваме себе си." 

Инфо: http://www.brjag.bg/