130 години от рождението на Дора Габе, българска поетеса и преводачка, и 35 години от смъртта й (16 февруари 1983) /1888-1983/.

Печата в списанията "Мисъл", "Демократически преглед", "Златорог", "Съвременник", "Вестник за жената", "Литературен глас" и др. От 1926 г. заедно със Симеон Андреев редактира поредицата "Библиотека за малките" и детското списание "Прозорче" (1939-1941). Сред учредителите на Българо-полския комитет (1922) и на българския П.Е.Н клуб (1927). След 9 септември 1944 г. завежда отдел "Културни връзки с чужбина" в Министерството на пропагандата (до 1947). Съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава, Полша (1947-1949). Председател на българския П.Е.Н. клуб (16 април 1957-19 юни 1967). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (6 юли 1962-27 март 1964; 22 май 1968-1983). Автор е на стихосбирките "Земен път" (1928), "Неспокойно време" (1957), "Почакай слънце" (1967), "Невидими очи" (1970), "Сгъстена тишина" (1973) и др.

Книгите й за деца са част от класиката на детското литературно наследство. Носителка на орден "Народна република България" първа степен по случай 50 години литературна дейност (27 юли 1958), на орден "Народна република България" първа степен за нейните големи заслуги в развитието на българската литература и за активното й участие в културния живот на страната (август 1963), на орден "Георги Димитров" (август 1968; август 1973), на литературната награда "Иван Вазов" (9 юли 1975) на община Сопот, на националната литературна награда "Петко Р. Славейков" на Министерството на образованието и науката (април 1981) и др.

Почетен гражданин на Сопот (9 юли 1975). Лауреат на Димитровска награда (16 юни 1978). В Добрич Държавният куклен театър (от 1984) и Регионалната библиотека (от 1998) носят нейното име, а през 2002 г. община Добрич учредява национална литературна награда на нейно име повод 115-годишнината от рождението й.