105 години от подписването в Букурещ /1913/, Румъния, на Букурещкия мирен договор между Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора, от една страна, и България - от друга, с който се прекратява Междусъюзническата война (Втора балканска война), започнала на 16 юни 1913 г.

Причина за войната е спорът между членовете на Балканския съюз от 1912 г. (Сърбия, Гърция, Черна гора и България) и Румъния и Османската империя, присъединили се към тях, за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война (1912-1913). Сърбия и Гърция поставят въпроса за ревизиране на договорите от Балканския съюз и на 19 май сключват таен военен договор, насочен срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Румъния предявява претенции за Южна Добруджа. Османската империя се стреми към ревизия на Лондонския мирен договор (1913) и има претенции за Източна Тракия. Изправена сама срещу всички свои съседи, въпреки някои успехи срещу сръбската и гръцката армия, България била принудена да капитулира след включването във военните действия срещу нея на Румъния и Турция. Общата тежка военно-политическа обстановка принуждава българското правителство да иска примирие на 18 юли.

На 28 юли 1913 г. с Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора е сключен Букурещкият мирен договор, съгласно който Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия - Вардарска Македония, Гърция - Егейска Македония със Солун и Кавала, а България - Пиринска Македония и излаз на Бяло море на изток от устието на р. Места. На 16 септември 1913 г. с Османската империя е сключен Цариградският мирен договор. Според него освободената през Балканската война (1912-1913) Източна Тракия с Одрин остава под властта на Османската империя. В пределите на България са включени само Свиленградска, Царевска и Малкотърновска околии. Договорът е коригиран и допълнен с ректификацията на българо-турската граница през 1915 г. Поражението на България в Междусъюзническата война е първата национална катастрофа за българския народ.