(март - ноември 2016 г. )

Това е първата изложба от новата дългосрочна програма на музея, включваща представящи на сюжетно-тематичен принцип изкуството от социалистическия период цикли.
Художествената система от идейно-съдържателни, тематични и стилово-пластични принципи, която е наложена в българското изкуство след установяването на тоталитарното управление, е формулирана още през 30-те години в Съветския съюз и е позната с термина „социалистически реализъм”. Изкуството става един от пропагандните инструменти на властта и създава своите митологеми, най-важната от които е образът на комунистическия вожд.

В изложбата са включени фигурални композиции и портрети на комунистическите лидери Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мао Дзедун, Димитър Благоев, Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков, Леонид Брежнев и др. 
В показаните произведения се проследяват движенията в стила на социалистическия реализъм. Нещо повече – долавя се политическият климат на времето, в което те са създадени: повърхностния академичен натурализъм на сталинския култ, опитите за догматично „разкрепостяване” в края на 50-те и началото на 60-те години, творческите интерпретации по темата от 70-те и 80-те години. Като цяло обаче формулата остава доста устойчива и наложеният в теорията и практиката на държавите от тоталитарен тип канон остава да функционира в най-широки идейно-тематични рамки.

Изложбата включва 70 произведения на живописта, скулптурата и политическия плакат, както и цитати от идеологическата критика през този  период, каталози, списания и албуми с репродукции от 50-те до 80-те години.
Куратор на изложбата е  Николай Ущавалийски – завеждащ филиала Музей на социалистическото изкуство към Националната галерия.