60 години от рождението  на Георги Първанов /1957/, български историк и политик. Научен сътрудник в Института по история на Българската комунистическа партия (1981-1989) и старши научен сътрудник в института (1989-1992). Директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към Висшия съвет /ВС/ на Българската социалистическа партия /БСП/ (1992-1996). Председател на ВС на БСП (23 декември 1996-15 декември 2001). Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1994-19 април 2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (17 юни 2001- 29 ноември 2001).

Президент и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България (22 януари 2002-22 януари 2012). От 1 февруари 2013 г. е съпредседател от българска страна на Българо-руския обществен форум. Председател на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (28 юни 2014-15 януари 2017). Автор на няколко монографии и книги, на десетки научни статии. Сред тях са: "От Бузлуджа до театър "Корона. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП" (1995), "Българската социалдемокрация и Македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г." (1997), "Преди и след Десети" (2001). Носител е на редица български и международни награди, сред които: на международната награда "За заслуги за укрепване на единството на православните народи" за приноса му в укрепването на връзките между България и Русия (19 декември 2002), на държавната награда на Естония "Кръст на Тера Мариана" (11 юни 2003), на ордена "Изключително почетно отличие" на Ливан (19 юни 2003), на Златен медал на ЮНЕСКО (27 август 2003), на "Орден на Леополд" на Белгия (14 октомври 2003), на Златния почетен медал на Атина, Гърция (6 ноември 2003), на Ордена за изключителни заслуги на Узбекистан (24 ноември 2003), на Орден на трите звезди с огърлица на Латвия (4 декември 2003), на Голям кръст с лента за заслуги към Италианската република (13 април 2005), на Големия кръст на Ордена за граждански и военни заслуги "Адолф дьо Насау" на Люксембург (11 октомври 2005 ), на "Орден на слона" на Дания (29 март 2006), на "Орден на републиката" на Молдова (12 март 2009), на държавното отличие на Литва - Златна огърлица на "Ордена на Витаутас Велики" (март 2009), на държавното отличие "Почетен кавалер на Националния орден на Малта" (октомври 2009); на орден "Гейдар Алиев" - най-високото държавно отличие на Азербайджан (ноември 2011) и др.

Носител е и на най-високото църковно отличие орден "Св. Цар Борис Кръстител" първа степен на Българската православна църква по повод 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия и като знак на благодарност за проявеното благосклонно държавническо отношение и принос за укрепване на единството на Българската православна църква (10 май 2003). Три пъти е отличен с наградата "Политик на годината" в класацията на "Дарик радио" за 2002 г., за 2003 г., и за 2004 г.